Корея - иконимическия тигър на изтока
06.06.2008Както във всяка разказвана от старите хора приказка и Корея има своята история. Тя не е толкова стара както са късите разкази на Йордан Йовков, но е достотъчно впечатляваща за всеки млад икономист жаден за нови знания как да инвестира и капитализира натрупаните парични средства.
Историята започва непосредствено след края на корейската война - 1953 година, след която Корея е изравнена с морското равнище, като в последствие на корейския народ се налага да построи наново планините на пет хилядната корейска история. В първите девет месеца след войната, корея е изпаднала в смазващия човешкия идеализъм глад, както всяка източно азиатска култура оризът е основно меню в хранителния режим на човека. В контраст на този азиатски специфик в корея няма оризени басейни, като са нужни месеци работа на целия корейски народ да постри
наново оризовите си полета.
В сравниние между България и Корея, и двете държави са били със статут на развиващи се в различен период от тяхното икономическо развитие. Статистиката помни, че Корея е имала БВП от $100 в далечната 1965 г., докато никоя модерна статистика не пази такъв показател за България. Как държава със статут на разваваща се през 1965 г., достига своя апогей тези дни на единадесетата развита икономика на света? Какво народа на Корея притежа повече от Българите? Аз ще изложа само исторически факти, а ти драги читатилю ще правиш заключиния.
Началото е седемдесетте години на миналия век, корейското правителство получава поредните донорски помощи от
капиталистическия свят и по точно от съединените щати. В огледален образ на България, която тези дни има достъп до европейските фондове за икономическо развитие, Корея е стартира развитието на икономиката си с финансирана от външни капитали. Стратигията на Корейското правителство е внасяне на технологии и копиране на японския и американския икономически модели. Залага се на стратигия за построяване на индустриална икономика без наличие на необходимите природни ресурси. Тук се забелязва и открояващия се през следващите деситилетия миксиран модел на японо-амириканската индстриализация. В контраст на бедните на природни ресурси японски острови, япония построява бързо развиващите индустриална икономика. Корейското правителство по подобие на своя съсед развива индстриална икономика, но със строгата подкрепа на американския бизнес модел. Както е типично за всички азиатската култура модела на “copy and paste” е и основен модел при корейското усвояване на нови технологии. В следнащите десет години в корея се построяват проидводствени мощности, които стават съответно “номер едно” в корабостроенето и “номер пет” в автомобилостроенето. Нещо непосилно за родните корабостроителни и закрити автомоторни заводи.
Другата голяма промяна се прави в началото на деведдесетте години, когато правителството залага стратегия за развитие на IT индустрия. По същото времето българските компютри от Правец са хитови на руския пазар. Двадесет години по-късна компютрите ни “Правец” ги има само в научния музей на БАН, докато Корея е световен лидер в произвоството на памети, мобилни телефони и LCD монитори. Отново модела е японско-американски
а технологията е “copy and paste”.
Година колапс и на двете икономики е 1997, за Бъргария е паметна дата за банкрут на държавата, а за Корея е година на най-тежката финансова азиатска криза в която те губят почти 50% от копитализацията си.
Днес Корея притежава БВП от $24 600, в контраст на развитието на българската икономика от $11 000 за глава от населението. Процента на индустриализация е 0.91 срещу 0.60 (за България) в полза на Кория. През годините на своето развитие Корея показва силна адаптивност към световните икономическите тенденции и мотивираност да влезне в топ 10 на развитите индустриални държави. Показатил за тове е правителствената стратегия до 2025 г. корея да се нареди в топ 5 на индстриализираните държави.